Попаднахме на един пост, който се споделяше във фейсбук последните няколко дни. Не знаем много за автора, Галина Петрова, но твърдо подкрепяме текста, идващ от нейния профил и решихме да му дадем гласност.

Ето го и самия пост:

“Ходете, където искате и оставете туризма на мира!
Спрете се!

Коментирам едно самоунищожително поведение от над година. Доста преди вируса, сега се засили. Споделянето на всяка негативна новина за нашия туризъм, която срещнете.
Много мислих защо е така. Със сигурност има доза лично разочарование от дадени услуги. Има и психологически модел, който обяснява това. В ресторантьорството /и не само/ един недоволен клиент ще каже на 10 човека, 1 доволен ще доведе двама или трима максимум. Също така доволният клиент рядко споделя отзиви и това агенциите го знаят, затова и комуникациите са насочени към това да го подтикнат.

Последните дни отново насочихме фокус към чужд туризъм, но не просто това. Насочихме негативизъм към нашия. Статии за скъпа вода и кафе в заведение, статии за пържени картофи от 7лв. И на всичко това идеята му е алчният български ресторантьор.

Нека да Ви кажа, че ценовата политика на едно място трябва да отговаря на неговата концепция/идея какво иска да направи/предложи/привлече като клиенти. И това не е вследствие на вируса, а е бизнес модел. Такъв има всеки бизнес или поне трябва да има, ако знае какво и защо прави. Логично е ако аз плащам концесия на плаж към държавата или брой шезлонги и чадъри към концесионер този разход да е заложен някъде. Иначе няма да ме има утре и няма да ме ползвате.
Логично е ако съм тематична кухня, в случая мидена ферма да не искам да всяка втора поръчка да е пържени картофи, но все пак да Ви дам опция ако не можете да живеете без тях. Защото искам да Ви покажа друга култура на хранене. Не Ви устройва 7лв цена, ходите на друго място за картофи, но не унищожавате това.

Отделно от това и вируса помага. Това са затворени обекти с месеци, които са направили и невъзможното да се борят за оцеляване. Което за мен си е за уважение. Можете да ги ползвате, можете да не ги ползвате – правото на клиента, но не ги съсипвайте.
Голяма част от хейта е към инфраструктурата – бетон, строежи, пречиствателни станции и т.н. Т.е. към държавата и стъпка напред да минем – така всички плюят себе си. Защото не искаме да носим отговорност за управниците, но го отнесе туризма.

Нека проследим и липсата на мисъл важен ли е туризма. Отрасъл, който официално носи над 15% (бел.ред. Близо 12% според Ангелкова в изказване през Януари 2020 ) от прихода в бюджета, а неофициално няма да коментирам колко. Това са пари, които няма да се завъртят утре във Вашия бизнес или месторабота. Т.е. нищо общо да нямате като дейност с туризма, кризата ще стигне Вас. И ще сте помогнали за това.
И когато стигне искам да си представите как едно цяло общество, нямащо никаква идея от Вашия бизнес започва да Ви съсипва. Да Ви коментира публично оферти, да Ви коментира качество на услуги, нищо че никога не е имало идея да ги ползва или не може да си ги позволи. Това ще даде силен сигнал към малкото Ви останали реални клиенти. Ще Ви коментират себестойност и колко сте алчни. Ще Ви коментират брой часове и колко сте грамотни. И нека се замислим за целият бизнес – има много нереални оферти, направени с цел да не се купи дадена услуга, защото няма фокус да се прави. Т.е. има оферти за отказване, индиректно. Нещо като пържените картофи, нали.
Има надценки в услугите над 1000%, защото имате наеми, служители , процент за реклама и развитие и т.н. Нещо като шезлонгите.

И когато целият този фокус падне върху Вашите бизнеси ще Ви е нелепо и невъзможно. Ще се обяснявате без да има смисъл. Ще се вадят от контекста думи. Ще се обяснявате за Вашия бизнес модел и целия бранш, и няма да бъдете чути.

Ако някой още не е разбрал предстои една от най-тежките зими. За всички! Без изключение. Ако търсите изключения погледнете там, където не искаме да носим отговорност- към управниците и бизнеса, който подкрепят. Но това са 3-5%. Останалите ще търсите потребителско поведение, за да знаете как да му влияете, ама няма да има такова.

Затова спрете се! Не е навреме даже, а сме се съсипали почти.
Ходете, където искате без да палите пожари след себе си.
Давайте обратна връзка, важна е за качеството на предлаганите услуги. Но го правете конструктивно, на място в обекта и с който отговаря и може да промени нещо ако реши.
Каквото посееш, такова ще пожънеш.

И споделете, защото превъртяхме играта!”