Всъщност отговорът е “Да, имаме Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г. ” – но не я знаем, и не ни е интересувала досега, колеги. И знаете ли защо? Защото не сме участвали по никакъв начин в нейната изработка и съответно ни е все тая.
Първо искам дебело да подчертая, че положението на българския туризъм въобще не е толкова черно, колкото сме свикнали да го изкарваме! (виж статията Не сме ли твърде критични към туризма в България?)
Винаги може да бъде по-добре, винаги може да бъде по-зле, но не е както беше, ей, хора!
Като изключим ситуацията около КОВИД-19, има постоянни ръстове на заетите в сектора, на приходите, на събираемост на данъци, на чужди туристи, на качеството на услугите, на разнообразието, на дигитализацията. (официална статистика на Министерството на туризма). На прав път сме, можем само да работим за ускоряване на процеса.
КЪДЕ БЪРКАМЕ КАТО ИНДУСТРИЯ?
Сега е ВРЕМЕ за следващото ниво – за “по-висока предавка”, “еволюцията на българския туризъм”!
– Времето, в което всички от сектора – големи, средни, малки и микро бизнеси, ще вдигнем глави за миг от дребните оперативни битовизми и ще погледнем голямата картина – нашият общ национален интерес. Нашите силни и слаби страни. Реална оценка какво сме, какво имаме, какво можем да сме и какво не можем да сме.
– Времето, в което, ще помислим, дали някъде в цялата работа ние не бъркаме нещо? Дали не търсим вината само във външни фактори и не пропускаме нещо в нашите обекти и заведения? Дали управляваме ефективно парите си, дали служителите ни знаят какво точно искаме от тях, имаме ли визия, имаме ли ценности, имаме ли стандарти, имаме ли дигитални инструменти, ползваме ли технологии.
– Времето, в което сами ще модернизираме и направим туристическите си услуги по-добри, по-модерни, по-търсени и не на последно място, по-добре промотирани.
Сами трябва да стигнем до обща визия и активно да задействаме пиарите си. Колеги, пиарите са неразделна част от всеки успешен бизнес каквито също са и бизнес консултантите, стратезите и обслужващия персонал.
– Времето, в което започваме активно да създаваме и участваме в браншови и клъстерни организации, с които да изразяваме систематизирано, координирано и професионално исканията си към институциите. Да се защитаваме сами от себе си като заклеймяваме и недопускаме всякаква форма на системна нелоялна конкуренция. (Да ме прощава либертариянството)
Ще дам добър пример за действията на БАЗ в първите дни от пандемията с КОВИД-19. Ако лидерите на организацията не бяха категорични, последователни и логични в запознаването на правителството, с реалните проблеми и обстановка на бранша, подкрепени с голям гръб от българските заведения, последствията от КОВИД за летния сезон 2020, щяха да бъдат катастрофални!
Всички ние сме свикнали да работим на парче, самостоятелно – ден за ден. Това породи една обща какафония от стилове, концепции и презастрояване. Разбира се, не виня никого за това. Това е просто един етап от развитието на всяка една икономика. Път, който, ние българите, трябваше да извървим със собственото си темпо.
КЪДЕ БЪРКАМЕ КАТО КЛИЕНТИ?
Между другото, хайде да спрем да се плюем и делим на клиенти и търговци, а колеги?
Не сме ли твърде критични към туризма в България?
Това на снимката вдясно е Маями бийч, Флорида. Какво ли разбират те от туризъм и крайморска инфраструктура…
Снимка от плажната ивица на Слънчев бряг, България
Снимка от плажната ивица на Маями Бийч, Флорида.
Докато говорим за маркетинг, хубаво е да осъзнаем как се позиционираме на Европейския пазар.
В момента сме популярни като парти дестинация с красиви хора, прилични плажове, добра храна и добри цени. Бившите членки на СИВ също ни знаят и помнят.
Кой турист искаме на нашето малко, но разнообразно море?
Ако искаме да се позиционираме като безлюдни плажове – ще сме смешни до Гърция дори да изринем до основи 2/3 от курорите.
Ако искаме да се позиционираме като луксозен курорт … в България? “Здрасти аз съм богат европеец, къде да прекрам медения си месец в Майорка, Монте Карло или Лозенец?”.
Всички разбираме от всичко в тая страна – от данъци, от финанси, от туризъм, от вируси.
Всъщност имаме по-реалистичен приоритет и той е да разнообразим туристическата услуга – Освен това, което работи добре до момента (Плаж, купон, храна), да се работи за допълнителни услуги за туристите.
Когато сме го довлекли до плажа, е хубаво да го потъркаляме из разни други атракции в радиус 100-200 км. от морето. Винен туризъм, фестивален, планински, археология, парашутизъм каквото се сетиш… Равадиново и ИП (не ми се коментират детайлите) са в правилната посока.
Накъде вървим?
Хубавото е, че винаги има какво да се подобри в обществото – туризмът не е изключение! Това е страхотна новина за всеки истински предприемач в демократична страна, част от свободен пазар (О, стига! Знам какво си мислиш, но не сме Северна Корея! ). Вярвам дълбоко в свободния пазар и смятам, че на макро ниво, всеки може да се съгласи, че ни имаме нужда от една добре комуникирана и приета сред мнозинството, обща мисия и визия. Вече по какъв начин, ти самият ще допринесеш за нейното осъществяване – дерзай, свободата е отговорност, братко!
Да, не съм забравил за външните фактори, като картели, корупция, рекети, административни тежести, нелоялна конкуренция и други. Наясно съм, че съществуват, но не е както беше, ей, хора! Затова на първо място, трябва да избягваме да сме част от тези практитки, да не бъдем тарикати на дребно и да не толерираме хората, които играят нечестно. Второ, вярвам че с браншови и други подобни масови организации, можем да продължим да се борим заедно за още по-активното им ограничаване.
Ето едно приятно четиво, което е хубаво всеки ангажиран в туризма да го вземе предвид. Плачем, че няма обща национална стратегия… е има – ама не я четеме: Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г.
п.п. Искам да благодаря на Стойне Василев, който ме провокира да довърша и публикувам този пост, с един от регулярните му сутрешни въпроси във фейсбук!
Point received and well taken, when I disagree its not a reason to argue. No problem at all.